24 дек. 2010 г., 16:49
ИЗПОВЕД НА ЕДИН ЧОВЕК ПРЕДИ КОЛЕДА
Не мога вечно със мечти
да замесвам моя клисав хляб,
че когато скуката ме навести, в миг
без тях оставам. Сам. И сляп...
Не мога вечно със звезди
да си светя в тъмнината.
Искам слънце да трепти,
да е жарко и безкрайно лято –
с пясък и морета, и жени,
които тичат по вълните
като топъл лепкав бриз. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация