Мили хандбалисти, малки и големи, ще споделя с вас моите проблеми. Проблеми всъщност бяха във ранното ми детство, когато аз за спорта имах късогледство. Някъде бях прочела, че важното в живота не само Господ дава в определена квота. С упорство, труд и воля постигат се успехи само, ако ежечасно чувстваш приятелско рамо. Затуй сега отправям приятелска похвала на малки и големи, влюбени в хандбала. Успехите не идват в утрешния ден и в хандбала не става всеки спортен супермен. Но той те прави силен и с дух непобедим, учи те да работиш и живееш в тим. В хандбалната школа се учим всеки час на труд и дисциплина, тъй важни те за нас. Изповедта си лична споделям аз със вас, защото ний сме вече един отличен клас. От нас зависи само хандбалът в този град, ще бъде ли обичан от беден и богат.
Мила Яни,написала си страхотен стих.Аз съм хандбалистка и е много вярно това,че се учим на дисциплина,а и не само това.Тимът-ние сме едно в играта и в залата. 6+ имаш от мене!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.