Прокопи (Пламен Рашков)
49 186
8 февр. 2009 г., 00:11

Изповед за неживяна пролет 

  Поэзия
664 0 3

Не попитах аз  дали ще дойде лято

тази чудна пролет, отлетяла в миг.

С нея беше ми добре, дори когато

нежните си чувства не излях във стих.

 

Липсваш ми ти, моя неживяна пролет,

лошо се отнесох с теб преди.

Удивен от чудния ти полет,

съм забравил да те спра за миг дори.

 

И цветята ти в душата ми цъфтяха,

розови, ефирни, пролетно добри.

Колко утринни слънца за тях изгряха!

Но сърцето чувствата си не разкри.

 

Мислейки за лятото, забравих всичко,

пролетния трепет, пеещата арфа в мен.

Само разумът ми слаб и сам-самичък

ми напомняше, че съм на струните ù в плен.

 

Пее вятърът, издува пак небето,

приказки от бели облаци реди.

Лятото за мене свърши там, където

слънцето на пролетта във миг се скри.

 

 

 

© Пламен Рашков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??