Ти, Господи, изпрати ми щуреца
в онази вечер на свалени богове,
със силата си свише на скрипеца,
душата ми във песен да сбере.
През рани безпощадни - сто окови
дълбаех като стихнала вода.
Разядох ги, строших ги и отново
свой път си имам, имам свобода.
Дълбоко в мен гори и ме изгаря
изконна болка, взела името тъга.
В сърцето ми расте и проговаря
незнайна сила с недовършена следа.