titinefer (Вяра Дамянова)
16 10
9 мая 2013 г., 23:16

Изповедно 

  Поэзия » Философская
479 0 3

Ти, Господи, изпрати ми щуреца

в онази вечер на свалени богове,

със силата си свише на скрипеца,

душата ми във песен да сбере.

 

През рани безпощадни - сто окови

дълбаех като стихнала вода.

Разядох ги, строших ги и отново

свой път си имам, имам свобода.

 

Дълбоко в мен гори и ме изгаря

изконна болка, взела името тъга.

В сърцето ми расте и проговаря

незнайна сила с недовършена следа.

© Вяра Дамянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??