4 сент. 2008 г., 19:40

Изповедта на един Ангел.... 

  Поэзия » Философская
1034 0 17

*           *          *

 

Пътят бе пуст - осева линия,

фарове светят - бяло петно,

мисълта ми мирише на... тиня,

рови се в спомен, за нещо билО...

Тръгвам понякога в ранни зори,

и не зная кога ще се върна,

дали ще пристигна не зная дори,

и искам към теб да обърна...

Ти си отиде - не зная къде,

а бяхме семейство с дечица невръстни,

все още не зная дали е добре,

но... моите мисли са... мръсни...

Нямам ден - не ми провървя,

какво да се прави - шофьор съм на тир,

от сутрин до здрач волана въртя,

кръстосвайки земната шир...

Спирам!

Изваждам тигана,

започвам да пържа картофи,

консервата реже - направи ми рана,

измивам ръцете във кофата...

И... тръгвам отново - отново на път,

не желая дори да се върна,

в душата ми някак ухае на... смърт,

щом децата не мога да зърна!...

И ето, изскача там зад завоя,

малка кола - той,тя - две деца,

камионът ръмжи, раздира покоя,

фарове блясват, като слънца...

Изгуби контрол внезапно колата,

хлъзна се - литна срещу камиона,

светлината огря на децата лицата

с бледи очи... на икони!...

Сякаш видях мой'то лице

и ти... как си до мене,

децата ни зяпнали с свито сърце,

как иде смъртта да ги вземе...

Волана извих - мостът изпука,

тира подскочи - усука се бясно,

бездната... безкрайно дълбока

и литна в пространство неясно...

Нямах ден - не ми провървя,

какво да се прави - шофьор бях на тир,

от сутрин до здрач волана въртях,

кръстосвайки земната шир...

 

 

Да!...

Нямах ден! Не ми провървя!...  :(

 

*          *          *

© Валентин Желязков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това е горчивата истина... Това е съдбата на много хора... Но ти не се безпокой- един ден ще ти провърви! Пишеш много красиво,въпреки че поезията ти е за различни житейски проблеми, за различни мъки и тягостни мисли... Едно е сигурно- талантът имаш и то в повече! А не е ли това едно хубаво нещо, подарено от живота?
  • Винаги засягаш различни житейски проблеми в стиховете си и го правиш доста умело!
  • !!!ПОЗДРАВ И ОТ МЕН!
  • Днес го четох, но не можех да се логна! Сега вече съм тук!
    Аман от тези "Нямане на дни!"...
    Но умееш да "бъркаш в сърцето"! Поздравления, Наполитано!
  • Направо ми иде да крещя! Много мъка има в теб!!!
  • Логвам се за да ти стисна ръката! Ей така, по мъжки и да ти кажа, че мно-о-о-го ме трогват историите ти!
    Обичам да разлиствам в душата ти преди сън!
    Поздрав!
  • два стиха има тук...
    поздрав!!
  • това беше невероятно изпълнение от товя страна!!! Кефиш ме
  • "в душата ми някак ухае на... смърт,

    щом децата не мога да зърна!..."

    Разтърсваща изповед!

  • !!!
  • Когато нямаш ден е толкова хубаво,а какво ли ще е когато ти върви?
  • Хаха!Адаш,ти сякаш пишеш моя живот.Мисля си вече,че си някой телепат.
  • Трудно е да си шофьор,но повярвай много по-трудно е да си съпруга на шофьор.Аз съм точно такава и доста години преглъщах болката която се пораждаше от раздялата.В миговете когато се раждаха децата ни аз бях сама,на празниците които би трябвало да празнуваме семейно аз бях отново сама.Опитвах се да преодолявам тази болка и да скривам тъгата си поне от децата,незная колко съм успявала,но се надявам да е било така.Сега поне живота малко се промени в това отношение и мъжът ми кара камион,но само тук в България.Случва се нощем да го няма,но знам,че утре ще се прибере заедно с утрото.Извинявам се за дългия коментар,но стихът ти ме върне назад в това време което не искам да се повтаря.
    Поздравявам те за това,че винаги успяваш да увличаш със стиховете си и винаги се потапям в тях като в приказка.
  • Благодаря Веси, пиша го направо в редактора и бързам. Не го преписвам, а го пиша директно. Сиреч, го измислям на момента и... понякога имам недоглеждания, пък и клавиатурата заяжда, а бе тя мойта е една мъкаааа. - Грешки оправени! Но нека не говорим за магьосника защото така се забравя за магията.
  • не е лесно да си шофьор, приятелю....
    поздрави вълчи!!!
  • но... моите мисли са... мръстни...
    мръсни...без т
    бедната... безкрайно дълбока?
    волата?...сигурно е волана
    не зная
    не мога
    ей това видях ...оправи го ако искаш

  • Стиховете ти са истории, бъркащи право в сърцето ми!
    Преживявам ги заедно с теб!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??