„Защо родих се?“ някой да ме пита!

Сега съм сбор от плът и кости.

Откакто се ожених, сам се скитам

дори в компанията на „любими“ гости.

За мен светът са двете стаи

без коридор, а преходни дори -

в едната тъщата отдето лае,

във другата аз слушам я, уви.

Но не, не се оплаквам никак,

не съдя я за своята съдба.

Да бих могъл поне като войника

да бъда цял живот в казармата... О, да!

Ала казармата се свърши,

за жалост, само след година.

Макар и пода там да бършех,

се чувствах мъж, а не гадина.

И възмъжал, в капан без изход,

с пари назаем, с черен фрак

оставих се да падна толкоз ниско -

заключих се във гражданския брак.

И достоверно подписа си сложих,

обет пред всички дадох ясно.

Душата си на дявола заложих,

но късно сетих се, че съм натясно:

Кумата от едната ми страна

и тъщата със милата си щерка...

Затворът доживотен се почнà -

за всичко бях подложен на проверка.

Научих се чиниите да мия;

да режа лук; да чукам мерудия;

бельото да пера и да простирам;

за кучето ни време да намирам.

Във мàркета в ръката с лев и нещо

как гледах към комшията зловещо,

посягайки цигари да си купи,

ми идеше главата да му счупя.

Детето от градината да взема,

да го лекувам, щото има хрема;

на баткото домашните да пиша...

Брояха как и колко дишам.

Ах, тъщата и милата ù щерка!

Въртяха ме като отвертка!

За памперси редих се на опашка,

щом сядаха съседите на чашка.

И капнал от умора и от скука,

до фикуса стоя, за да не духа

на цветето, горкото...

Ах, мила тъщо,

помни от мен, че всичко ще се връща!

Туй заявявах с всяка: “Лека нощ"

на себе си. На кой ли друг таз мощ?!

Бях смел във сънища и във мечтите

и не усетих как минàха дните.

Ах, тъщата отиде си,  горката.

Къде? Не знам, но бе напред с краката.

......................................

Сега пере жената вкъщи

и всичко друго ù се връща -

децата, детската градина

и зимнина за догодина,

вечеря, бира и цигари...

Съседите са ми другари!

Във къщи служа за украса.

Пак зет съм, но е до нагласа!