thedac (Димитър Драганов)
873 1129
4 нояб. 2021 г., 18:11

Изповедта на една ваксинирана душа 

  Поэзия
349 3 4

Плача често за тези деца, за които „нормалното“ свърши.

Днес денят е тъговна река и не смогвам сълзите да бърша.

Не разбрах откъде ни дойде и защо ни удари жестоко.

Този вирус живота отне и денят ни превърна се в стока.
 

Колко време се мина: не знам, сякаш плача от двеста години.

Днес животът прилича на храм, разрушен от вражди и ваксини.

Самотата си пее сама! Тя си няма приятел едничък...

Днес животът е луда тъма̀. Днес живея до болка самичък.
 

Почва плахо денят и страхът ме облива с чудовищна лава.

Ако тази вселена взривят – ще утихне ли цялата врява?

Ваксиниран, помагам ли аз да се върнем към старо нормално?

Не намирам в душата си глас: да ме вдигне над всичко банално.
 

Плача често за всички деца и копнея децата да тичат,

да се радват навън на снега и другари добри да обичат.

Аз съм млада, разбита душа и до болка се моля за края.

Ако всичко си има цена, ще оставя и рестото в Рая.

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??