Аз съм цар на горите, а ти?
Вдъхновѝ се от моите думи
и красивия ден оцветѝ
с топлина и цветя помежду ни.
Разкажѝ накъде полетя...
Не лъжѝ, че това е химера!
За да бъдеш такава жена,
си живяла в любовни афери.
Аз съм цяр за душата. Четѝ!
Припомнѝ си кога те обичах!
Беше дар за сърцето... Уви...
Там сега тъмнината наднича.
Аз съм брат на мечтите, а ти
си сестра на мълчаните думи.
Със звездите не грея. Боли...
Ще забравя това помежду ни.
© Димитър Драганов Все права защищены