Отивай си. Та толкова години как мислиш, че без тебе съм живяла? Ще поболи, ще страдам... ще ми мине. Мнозина без любов са остаряли. Обръщай се. Не си ми безразличен, но няма да увисна на врата ти. Ще те изпратя с "Много те обичам", ръката ми ще ти посочи пътя. Обаждай се. Когато си самотен и търсиш рамо - за да си поплачеш. Аз няма да откликна с неохота. В живота ми все още нещо значиш.
...толкова истински, че ме заболя от това... почувствах го, поздрави и прегръдка от мен
Възхищавам се на умението ти да пресъздаваш чувствата си в красиви, вълнуващи всички ни стихове!
Справедливо имаш толкова високи оценки, защото произведенията ти наистина са прекрасни!Браво!А подкрепата на хората си мисля, че е най-голямото признание!
"Ще поболи, ще страдам... ще ми мине.
Мнозина без любов са остаряли."
Но не и ти Мая!
Тя е вътре в теб, която ти дава силата!
И аз ще се обаждам, но няма да плача.
Сега се уча на сълзинеронене,
преглъщам ги, прематам ги през рамото
от днес към вчера, да не достигнат утре.
/така ме вдъхнови стиха ти.../
Поклон!
Размазващо. Просто ми погъделичка скорпионското зло, което никога не дреме в мене, а само чака да се покаже на свтличко.Направо толкова много ми хареса, че съжалих, че не съм го измислила аз.
Горда и всеотдайна... Никой не е луд, за да си тръгне от теб завинаги. Ей- такива жени обичам! Интересно, защо повечето мъже се боят от тях... Защо? Защото мъжете са енергийни вампири и имат нужда да се зареждат периодично от силата на жената- затова!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.