Изпращане

28 сент. 2014 г., 21:21 2014-09-28T21:21:37+03:00

Поэзия » Любовная

905 0 2

Булевардът тих,

капчуците потропват,

дъждът - запръскал в стих

ухажва свойте локви.

Със есенни листа

изпращам любовта си,

прошарена коса

зализват дървесата.

Отива си далеч

след лятната омая,

във сивкавата глеч

тъгуваше трамвая.

Проскърцва с колела,

капчици въздишат,

по мокрите стъкла

името и пишат.

Тя тръгва си сега

със спомените в куфар,

напъпили сълзи

по миглите бушуват.

Прегръщам я и знам,

сърцето ми се къса,

тя моят ще е храм

под облака навъсен.

За нея аз мечта

до следващото лято,

когато любовта -

една надежда свята,

ще дойде пак при мен

с усмивката лъчиста,

в прегръдките пленен

обич да разлиствам.