10 сент. 2015 г., 21:16

Изпращане 

  Поэзия » Другая
424 0 5
Изпращане
Сънувам гара. Заминаващ влак
отнася някой скъп за мен далече.
Дали съдба е – закъснял съм пак,
пропуснат шанс на мене е обречен.
Детето ми навярно път в света
е тръгнало само да си проправя
и по перона татко хуква там
последни наставления да дава.
Но нито звук. А искам да крещя.
Мълчание от айсберг ме сковава.
Недадени съвети завещал, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Все права защищены

Предложения
: ??:??