ИЗПРАЩАНЕ НА ВОЙНИК

На плодове ухае щедро

простора светъл и висок,

и грозде кехлибарно, едро

налива гъст и сладък сок.

Жужат пчелите медоносни

сред пъстри билки и цветя,

а във полята плодоносни

блести росата в утринта.

Така са сини небесата,

сред тишина, без шум и глъч,

и милва слънцето земята

с последния си топъл лъч.

Отмина лятото и ето,

пристигна вече есента,

мъгли се спускат в дефилето

и капят жълтите листа...

На юг отлита птиче ято

със тъжен и протяжен вик,

и идва времето, когато

ще те изпратиме войник.

Желаеме ти крепка дружба

с приятели добри безброй,

да бъде лека твойта служба

във дъжд и слънце, в мир и бой.

Желаем ти щастлива младост

във този тъй тържествен час,

кураж и здраве, много радост,

и често спомняй си за нас.

След време вкъщи щом се върнеш,

ще бъдеш силен, възмъжал,

баща и майка ще прегърнеш,

навярно вече помъдрял?!...

А твоето добро момиче

ще те целуне с трепет нов,

истински ще те обича

със много нежност и любов.

И пак ще дойде чудно лято,

в небето слънце ще блести,

и време златно, благодатно

да сбъднеш своите мечти.

25. 8. 1989 г.

Кюстендил