21 нояб. 2017 г., 13:35

Изпреварваща епитафия 

  Поэзия » Философская
305 0 1
За мене връх ми бе живота
и го живях дори с охота.
И със дъха си аз последен
достигам до финала леден.
Щастлив и тъжен – без обида,
от тука вече ще си ида:
със пръст от Странджа във бурканче
и с пясък от Бургас във канче.
Лежащ в полето на Обеля,
аз дума няма да обеля...
Но ще ви чувам гласовете
и от скръбта във часовете, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Все права защищены

Предложения
: ??:??