31 окт. 2022 г., 18:21  

Изпросените добрини горчат 

  Поэзия » Философская
319 4 7

Изпросените добрини горчат,
в душата като камъни се трупат,
обвит около тънкия ми врат,
все повече денят затяга клупът,

душѝ  полека порива ми свят,
душа да дам на всяка нощ бездушна,
в която всички пак преяли спят,
а ветровете няма как да гушна,

защото хром стихът ми и недраг,
се блъска и се връща от калкана,
или забравям с възрастта си как,
ръце не трябват, вятъра да хвана.

Събирам сутрин пак по всеки трън,
перцата на разпръснатите думи,
но хората човеци са насън
и сто бесила виснат помежду ни.

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??