24 окт. 2022 г., 05:01  

Изпуснах го... небето да погаля 

  Поэзия » Философская
1155 5 7
Скъси́ се. Отесня ми есента.
Денят зазъзна, слънцето изтля.
Поех насам, а някои – натам,
едни и същи са солта и хлябът...
Загражда от неделя зимен студ,
власинки мраз по покривите гизди.
... За Шекспир – сцена е. За Холивуд:
светът е дал последната си риза.
Изсъска вятър. Не че ме е страх.
Замръквах и в око на бубулечка,
но Палечка ми даваше кураж
да стискам неиздрасканите клечки! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
: ??:??