velikataniki (Николина Милева)
209 6868
20 февр. 2012 г., 11:13

Изпуснах те сред много тъмнини 

  Поэзия
1884 0 33

Понесох те нагоре към скалите.

Навярно си най-тежкия ми кръст.

Студено беше, а ти пак проскита

душата ми със своя полуръст.

 

Така те нося вече Х години

и все нагоре мисля, че вървя.

Небетата отдавна не са сини,

но неотдавна в себе си кървят.

 

И просих аз за тебе от живота.

Изпросих всичко даже любовта.

За двама ни сковах пред Бог кивота.

Пред Ада пък издигнах ни стена.

 

Така и не видях когато падна.

Изпуснах те сред много тъмнини.

А вярата ти в мен остана гладна.

По - лек от себе си си вече ти.

 

И не е нужно още да те нося.

Изпуснах те, но леко ми тежиш.

Сега разбирам, па макар и боса

със дявола живот да не кроиш.




Версия на Христо Запрянов (Hercule)


Изпуснах те сред мрачните гори.

Понесох те нагоре към скалите.
Навярно си най-тежкия ми кръст.
Нагоре… към гнездата на орлите
където няма даже шепа пръст.

Така те нося вече Х години
и все нагоре мисля, че вървя.
Отдавна небесата не са сини,
но неотдавна в себе си кървят.

За тебе всичко просех от живота…
изпросих и любов, която страда.
Пред рая търсех място за хомота,
пред Ада пък издигнах барикада.

Така и не видях когато падна…
изпуснах те сред мрачните гори.
И вярата ти в мен остана гладна,
а ти… по-лек от себе си дори

Не е и нужно още да те нося.
Изпуснах те и вече не тежиш.
Разбрах, че няма повече да прося,
че с дявола, живот не се крои. 


© Николина Милева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??