16 апр. 2021 г., 20:48

Изпята песен 

  Поэзия
241 0 4

Прашасала, забравена от дните,
на тавана при старите вещи,
плаче китара, ехти по стените,
рисува със звуци погребани грешки.

А нотите разкъсват тишината.
Спомените стават на крака.
Песента ми вече е изпята.
Чака ме сурова вечността.

Кънти балада, посветена на скот.
От очите ми капе последния тон.
Завърши със ария моя живот.
Аплодисменти за мен и поклон!
 

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ти благодаря, Зиги!
  • Бисерка, миличка, рано ти е още за последни тонове... Животът е болезнен, ама не трябва да се даваме. Понякога от болката е трудно да видим смисъла, особено ако сме чувствителни, но аз вярвам, че го има. Кураж, мила!
  • Да. Има много, много болка!
  • Почувствах сърдечна болка и обида, дано съм се заблудила.Последните строфи ме навяха на тази мисъл!
Предложения
: ??:??