Лежа на земята, отпусната всякак
и пърхам блажено - в зелено гнездо.
Отгоре ми в синкаво-белия пясък
прелива
най-правилно
жежко
кълбо.
Оранжево кихва и мигом притихвам -
щърба изрезка от нечия фреска.
Слисани думи - невежи клишета -
невинно
и чинно
наказвам
в кьошето.
Сама се сглобявам от щури отломки,
събирам в едничка разумни посоки,
наливам водичка в кристалния съд -
поемам –
обратен
на правия -
път...
© Калина Стоянова Все права защищены
Невежи клишета - само в кьошето!
"Поемам обратен на правия път" - всъщност това е правият път!