valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
13 янв. 2009 г., 10:41

Изстине ли коренът... 

  Поэзия
707 0 7
От очите ми капеха кестени,
разсъблечени, гладки, невръстни,
и се сливаха с тъжните песни,
за да може смехът да възкръсне.

А от техните ризи назъбени,
разкървени до черно, зениците
светлината болезнено пъдеха
и се впиваха в злостни езици те.

И сърцето засилваше ритъма,
сякаш биеха сто барабана.
Казват, с болката лесно се свиквало,
щом е щракнал във тебе капанът.

Ала в стая без светли прозорци,
с катинар на вратата за изход
и стените са с твърди мазоли,
с проблясващи кестенни истини.

Щом сезонът да капят отмине,
цветове ще напомнят за нови.
Ала коренът, ако изстине,
няма нужда дори от сезони.


© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??