Пореден изстрел, отново писък.

Какво направи пак?

Отново убиваш... нали.

Ръцете ти вечно обляни са в кръв чужда,

и край няма твоята злоба.

Минаваш, отнемаш и винаги вземаш.

На никого нищичко да оставяш.

Но я кажи ми на мене,

«Защо ме обичаш?»

«Защо ми се вричаш? «

Аз не съм като теб,

Не съм за теб .

Аз искам света със моя глас да покоря.

Ти пък желаеш със сила да получиш това,

за което другите леят сълза след сълза.

Бог си, това запомни.

Равен нямаш на тоя свят!

Велик си,

но си смъртен.

Помни, че каквото Бог дава... това и отнема...

Каквото си отнел... ще си се вземе.

Изстрел последен,

вик... и тих удар.

Кръв по пода проля се...

Извини ме... аз те убих.

Но аз те опазих.