1 мар. 2013 г., 21:52

Източно 

  Поэзия
908 0 7

Източно

 

Като капка тежи…

кървав залез огромен,

стигма, свят от лъжи –

паралелно бездомен.

В цифроманското утре,

аналогово днес –

щом закусил си мутри,

ще вечеряш протест.

Виртуозни техници –

електронен поток…

в кукловодните жици

грее идолът строг.

Със безброй киловати –

не едно ЕеРПе,

се захранва звездата

на безкрайно джудже.

 

Ослепената нация

пак темели строи…

на око демокрация,

керемиди-уши.

Патриархно измамен,

мрачно паля си свещ.

В този свят материален,

сам човекът е вещ.

Преброяван, продаван –

всеки има цена…

Калкулиран държавник:

- е лимит за деца;

- замразени заплати;

- замразен оборот;

- замразено съзнание…

от замръзнал живот.

Нова ледна епоха,

нова мелба от сняг,

ексхумирано шоу –

исторически смях…

 

 

Хей!

– Ще бесиме мрака –

мракобесник извика,

всепризнат провокатор

от залязваща клика.

Светлината небесна

би била опонент…

но смени я ДеКЕВъР –

точно в този момент.

 

Да сме Запад не можем –

Сори! Тенкс! Мерси!…

изначално Вселената

не гласува лъжи.

Наша мисия в нея

е любовното зрънце –

сам-сами да посеем

във човеците слънце.

И когато изгрее,

и тръгнем напред –

ние пак ще сме Изток,

а аз…

слънчоглед.

 

© Борис Борисов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??