В едната посока – ти, а в другата – аз.
В единия край на стаята ъглите измерваш по дължина -
силует без плътност и форма.
В другия край по ъглите се свличам - сълза по сълза.
На пода порцелановата кукла в тъга.
Пред мен стоиш, а на километри си - огромна межда.
Пред мен, а не мога да те достигна.
Пред мен - спомен отминаващ,
а всъщност си оставаш моята реалност.
Моят страх.
Напред по пътя вървя, но сляпо назад бягам...
Назад към теб. ...