Аз съм нескопосана картина.
И ти сега ме триеш.
Но с ужасна гума.
Повече пари не ти се даваха.
Размазваш ми контурите.
Лицето ми изглежда
и печално, и усмихнато.
От гумата е, казвам ти.
Изтриваш песните ни.
Размиваш телефонните обаждания.
И те се виждат там,
в очите ми.
А те изглеждат като вадички.
От гумата е, казвам ти.
Листът се протърка
там, където бе сърцето ми.
Но май това ти беше и целта?
През него изведнъж съзря се.
За момент, а може би и повече.
Видя лицето си.
Изглеждаше протъркано.
Със лоша гума.
Повече мечти не ми се даваха.
© Зорница Станчева Все права защищены