9 дек. 2011 г., 21:42

Изтръпнали устни 

  Поэзия
710 0 6

Който търси, намира.

Защо не те намирам аз?

Не ме поглеждаш в очите,

а тайно може би говориш ми без глас...

 

Може би си въобразявам,

може би е параноя.

И сякаш във ума си с теб съм чисто гола...

Възразяваш???

... По ред причини...

Не мога да ти се усмихна,

страх ме е да разпукам леда.

Просто трябва да утихна и да продължа сама.

 

Седя във автобуса.

Изпуснах си спирката.

И теб ли изпуснах?

Седя и си мисля -

"Това ли заслужих?"

Подари ми усмивка.

А как ми се иска да съм до тебе,

да размазвам цветове по лицето ти,

сякаш си картина, рисувана с водни бои.

А ти да  ме докосваш с перо,

а аз да заспивам и да сънувам, че си истина!

 

(написано с М. и посветено.)

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??