Завърнах се към старите руини,
на детството, към полъха му свиден.
Назад аз тръгнах, към дядовата къща,
вече със име на жена, а не на момиче.
Изтърколиха се годините,
а на село вече няма нищо -
и баба, и дядо си отидоха,
а сега и къщата вече е на други.
А толкова е грозна, пуста,
но може би е съхранила,
най-хубавите и безгрижни спомени
от онези години. Но вече ми е чужда. ...