4 мая 2017 г., 22:19

Извалява се адът 

  Поэзия » Любовная
424 7 9

Тази есенна пролет е толкова дишаща,
че разсънва копринени празници
за измрелите мои раковини и скришно
проговорили миди с удавници.

От зелените листи летящи килимчета
вдига лудият вятър нагоре.
А дали е любов, на челото му пише.
С непризнати мечти си говори.

Той е само печат, шарен подпис и дим.
Скоростта на последна цигара.
Обяснявам си толкова много сълзи
с непонятната сила да париш.

Тази есенна пролет мокри брези
бият своите нежни дайрета...

И танцува сърцето. По всичко личи,

по-бездънно е то от небето.
 

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Уютно ми е някак си тук и си го препрочитам пак и пак...
  • Много интересни сравнения и толкова много свежест!
    Поздравления, Райна!
  • Прекрасна поезия!
  • Благодаря,че си тук Веси!
  • Изящество! Благодаря за удоволствието!
  • Младене, твоето отсяване на око ми помага да виждам себе си отстрани, за което много благодаря...ценен си ми и като автор ,и като учител ...
    Стойчо, дано моята абстрактност не удави приятния ти интерес!
    Роби...съжалявам,че изпуснах толкова приятни неща от този сайт...мъча се да се поправя.Благодаря за вниманието, момчета!
  • Разкошен стих!...
    Поезията ти е свеж пролетен лъх в сайта, далеч от шаблоните!...
  • Небето е безкрайност.Живеем под неговата милост.Понякога е сияйно.Понякога в душата се е свило.Браво,Райна!Четох те няколко пъти и се опитвам да вникна в енигматиката на поезията ти.Наслада е за мен,защото още и още трупам впечатления.🐎
  • "Тази есенна пролет...
    танцува сърцето.
    По всичко личи,
    по-бездънно е то от небето."

    Великолепни редове и ОКО на текста, които могат да хрумнат единствено на теб, Райна.
    Поанта и финал на едно много силно стихотворение. За възхищението си от "есенна пролет" не намирам думи!
Предложения
: ??:??