Изведнъж
 

Всичко, всичко изведнъж осъзнаваш

като студен дъжд, който те е облял,

като филм, въртящ се в бърз каданс,

като след стогодишен сън, заспал.

И така изведнъж очите си отваряш,

а си ги затворил, сякаш си потънал.

И невидимото започваш да виждаш,

със сърцето, със сърцето го съзираш.

И започваш капките дъжд да улавяш

сякаш че частици са от времето.

А не са ли сълзите на душата ти?

Докато в любене времето не спре…

И още, още щом те срещнах знаех

че ти, че ти си единствената обич,

която някога, която някога ще знам.

Първата и единствена, единствена.

Която споделя всяка стъпка от пътя ми,

тихите улици, пътеките, посоките,

шумните завои, преките, кръстопътите

и лабиринтите дори от които ще излезем.

И още, още щом те срещнах знаех

че ти, че ти си единствената обич,

която някога, която някога ще знам.

Първата и единствена, единствена.