9 окт. 2023 г., 16:39  

Изведнъж 

  Поэзия » Любовная, Строгие формы
617 2 6

И кърви, и кърви, и кърви,
тази есен в листата на клена,
капки кръв в прегорели треви,
спомнят тъжна любов – неродена.

 

Синкав дим, някой снимки гори,
тъжно с вятъра спомени стенат.
Непознати сме днес и дори
всеки има си своя Вселена.

 

Самотата над огъня бди.
От дима ли сълзят ни очите?
Онзи смях мой и твой, отпреди,
въглен жив, вдън душите ни скрит е.

 

Аз жена съм, ти – възрастен мъж,
а заплакахме с теб. Изведнъж.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??