Май дойде вереме да оправиме сметките.
Пак не изтеглих щастливо билетче.
Градът е безлюден, като изчеткан.
Само от гарата шуми издалече.
Всичките стихове спят непробудно.
В локви се давят мечтите ми тихо.
Време да пиша, ами е трудно.
Време за стихове, стихове, стихове...
Колко е тихо, колко без смях...
Луната пръска звезди на осколки.
Казваш ми тихо: - Извини, закъснях...
Ех, мила моя, знаеш ли колко...