Изводи след шест години

27 мая 2016 г., 15:16

Поэзия

434 0 3

Шест години куфар пренареждам.
Огледало, образът ми взе.
Мислите ми все назад поглеждат,
с ритъма на моето сърце.

Скърцането зная на вратите,
но не си заключих съвестта.
В чужди къщи, времето разпитвах,
колко ми остава до дома.

Скъсаните нерви позавързвах
или ги подлепях със мечти.
Малко ми оставаше, но бързах.
Многото зад мен се подреди.

Птици пяха слънчеви сонати,
а във мен Балканът горд еча.
Глупостта на родни депутати
моето сърце не изтърпя.

Шест години вече съм в чужбина.
Чудо чакам двадесет и шест.
Не предадох своята Родина
нито на цилиндър, ни на фес.

Не продадох камъче от нея,
нито с друго ще я заменя.
И да ме измъчват, ще успея
прелестта ù аз да защитя.