Изрисувай стъпки напред,
изрисувай моя огън.
С пълна шепа раздавай,
твоята страст, ти разкрасявай.

Изрисувай закрила с обичта,
изрисувай себе си в любовта.
Ти ела с повей на любовта,
по вода да върви обичта.

Влюбена душа нарисува,
с морския изгрев развълнува.
Крилат спомен долетя
и от очите заплака доброта.

Лунната бразда с любовта,
извор бликва от дъга.
Сърцето ми крещи и сияй,
от свойте мечти заиграй.

Извор на любовта раздава,
своето благоухание и придава.
Пламакът тлее своята песен,
с изгрева любов, развявай тази есен.

Разхубавей любов,
тази есен с пъстрота.
Не жадувай любов,
своята мечта в похота.

Извор на любовта,
извор чист от сълза.
Вяра раздава, щом посява
и от песента ми, вяра ражда.

Прегръдка сродна,
със сълза благородна.
Изворът на любовта съживява
и с усмивка благославя.

Нарисува, моя доброта,
изрисува тази дъга.
В разгара на живота,
бисер, раздава доброта.

Докосни ме с обичта на любовта,
цвете подари ми от мъдростта.
Река, като струна засвири над езера,
благородна по пътеките струи извора, на любовта.