Каквото трябваше да кажа - казах,
и няма връщане назад,
от обръча ти невредим излязах,
не съм ти вече във обхват.
Каквото трябваше да сторя - сторих,
оставих те където във началото си беше,
изстрадани и стари грешки не повторих,
и някак си за теб не ме болеше.
Каквото трябваше да стане - стана,
не очаквах даже вял, прощален поглед,
всеки своя път смълчан си хвана,
и чак тогаз настъпи пролет.
Каквото трябваше да мине - мина,
и болката и крокодилските сълзи,
живота си под мишница си вземам,
тук всичко свърши, а на мен напред ми се върви.
© Деян Димитров Все права защищены
Поздравче за зареждащия стих!