23 окт. 2007 г., 09:12
Една внезапно осъзната истина,
изтекла между пръстите реалност,
ме души в своята прегръдка,
а аз посягам към безкрая.
Наивност в розово и бяло
умряла, без да е живяла.
Сега е черно и е мрак
и устните ти ми убягват.
Но щом веригите разбия
на оковалата ме истина,
ще имам твоето решение
и извора на твойта мисъл, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация