Слънчев лъч проряза мрака
Моето лице огря
Радостна сълза закапа
Щастие душата ми обля.
Тя с усмивка ме плени
С тъмносините си грейнали очи
С устни нежно ме опи
С тялото си ме обви.
Как копнея за гласа ти
Който с чуден звук ме днес залива
И косата ти с къдрици буйни
Ръката ми със нежност милва
Тъй мечтая да си с мене
Километри ни делят
Сякаш тялото ми стене
Иска двете с твоето да затрептят.
Страст тъй луда блика в нас
Чувства във вените горят
Моля Господ да извика с глас
„Съдбите ви в една да се слепят”.
Тъгата си аз в този миг загърбих
Мислите си черни тук зарових
Чуден блян щом преоткрих
Тоз любовен стих за теб редих...
© Коцето Костов Все права защищены