Знам много жаби си имал 

и целувал си жаби безброй.

На коя ли не каза "Любима"

А коя ти донесе покой.

  В блатото знам ще я търсиш,

  жабата твоя - и на!

  Изгаря те огън отвътре,

  гониш заветна мечта.

Някъде там във забрава

бъркал си жабата знам,

губиш, какво ти остава,

може би огън, а може би плам!!!

  Принцеси във блатото няма,

  къде се изгуби, не знам

  по пътя покрит от измами,

  ще бъдеш отново пак сам.

От многото жаби, любими,

не виждаш принцесата май,

приятелю мой, ти прости ми,

поука в таз приказка знай!

  Че който във блато ловува

   и търси принцесата там,

  си мисли "И тази не струва"

  и губи душата си, знам!!!

  Мариана Василова