Жадни за чудо

1 мая 2007 г., 08:41

Поэзия

539 0 3

След скитане във тъмното, когато нощта е с възрастта на пеленаче, неусмирена сянката на здрача преряза струните на сетивата. И с вик обезумелите треви се втурнаха щурци да култивират. А вгледани в узрели пълнолуния сънуват свойте тежки гроздобери за рожби недозрелите лозя. Налива сухи пазви сладък сок, от който после вместо тежко вино, чернилка във душата ще просмуче най-еретичните и диви мисли. В утробата на камъка вибрира безплътна и некръстена въздишка. Фалшиви уникати са кумирите. Взривени- откровенията късни. Във нямото крещене на петлите роди се мъртва първата слана. Засука детски плач продънената пазва. Шумът за миг опря на тишината в дулото... Въздъхна синевата за свършилия празник. След скитане са жадни следите ми за чудо.