С молитвен шепот във сърцето
жадувам аз единствен миг,
през който ненадейно да се случи
най-светлата, най-бялата любов.
Да бъде пролет пъстроока,
лъчиста обич... и звън във синева,
да бъде вятър, луднал във косите,
когато слънчев лъч погали ги едва.
Да бъде нежност на кокиче
и ромона на изворна вода,
да бъде птича песен и дъждеца,
докосващи съдбовно моята душа.