Апостолиция (Ели Лозанова)
96 58
2 апр. 2009 г., 13:21

Жадуван дъжд 

  Поэзия
645 0 5

 

Душата ми жадува проливен летен дъжд.

И тишина. И черна нощ, в която

само мълниите осветяват пътя.

И плясък на вода по плочника

под старата лоза.

Камбанен звън в далечното,

като в „Черната събота".

Дъждът да сипе своите откоси

по голия гръб на поклонника,

дошъл да моли милост за душата си.

Душата ми е стар олтар, запазил

следи от хилядите свещи.

Под пластовете восък изгорял,

стои една трогателна дърворезба,

наплескана отгоре с бои, вараци и позлата.

Душата ми се задушава без дъжда,

способен да измие от лицето ú

грима на времето опустошително.

Душата ми жадува бурята,

проливен летен дъжд и гръмотевица,

която възвестила раждането ми в четвъртък,

точно в четири часа преди 40 години.

© Ели Лозанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??