Нестихващ извор са устата твои,
аз съм веч' до болка прежаднял.
Стоя отвън, около мен порои,
отпил веднъж от теб и се предал.
Не пият ми се другите безвкусни.
За теб е жадно съществото в мен.
Да наредиш пред мен стотици устни,
не бих погледнал тях и за момент...
... дори да ме разкъсва жажда.
В устните ти ще съм вечно млад.
Нима е нужно да се примирявам,
замествайки със захар – шоколад? ...