Жажда кога те замори
да пообщуваш с Оня, горе,
един странен дух потърси…,
на баш уста Колю Фичето -
силните, жилести ръце,
безкрайното му, стръмно чело,
по детски чистото сърце.
За красота кога те боли
и те притиска небето,
пъргавия чиляк си спомни -
дребничък, синеок, буден,
попогледнал над висинето…
© Росица Танчева Все права защищены
Поздрави!