Помня искрата, която ми прати...
Помня как с нея ме обърка!
Помня как сърцето ми разклати,
И помня откъде всичко тръгна!
Леки комплименти и жестове мили,
правеше ми всеки ден!
Със сладки думи и усмивки невинни,
харесах те по начин необикновен!
Надеждата в мен живееше,
че някак си, дори малко ме харесваш.
Слънцето над мен грееше,
но не само да го усещаш! ...