Ти беше всичко, за което се молех,
ти беше всичко, в което вярвах,
не знаех само за какво се борех -
в безмълвно очакване времето си прекарвах...
Ти беше пустиня, далечна пустиня,
без глас, без душа, без облик дори.
Но сякаш за мене си чашата с вино,
която ме опиянява и в мене гори.
Чаша, която да докосна не мога,
глътка, която не мога да вкуся,
обич, която за мене е дрога,
която я нямам, а още я търся...