Жалба

27 янв. 2011 г., 21:40

Поэзия » Гражданская

549 0 4

Жалба

Никой за мене, майко, не плаче,

никой за мен не скърби!

Както пораснах бедно сираче,

тъй и до днес ми върви.

Нито съм, майко, нещо откраднал,

нито съм сипал лъжи,

ала до днеска само съм страдал -

чак ми живота тежи.

Тебе да питам - как ще ми кажеш,

като в земята изгни,

има ли, майко, мъничко радост

в тия там - бъдните дни?

Гледам зората - багри небето

с кървави, майко, зари,

мене ме погва оня зор, дето

с пот от челото струи.

Вечер се връщам в празната къща

с празните, майко, ръце,

залъка мой крадецът преглъща,

черпи лъжецa с винце!

Ти си ми, майко, спомен едничък,

ала и той ми горчи...

Как да забравя, щом съм обичал?

Как цял живот се мълчи?!?