От висотата на моята 90-та годишнина изпращам сърдечни поздрави и целувки на всички мои приятели от сайта, които с топли думи и чувства ме вдигнахте от болничната постеля и ми вдъхвате сили и желание за живот!
Бъдете здрави, весели и вдъхновени! Създавайте нови бисери на нашата родна поезия! Обичам ви!
Мадлен Кожухарова
Младост моя, слънчева младост,
как неусетно отмина ти,
къде отнесе дните блажени,
защо възторга младежки угаси?
Защо в душата чувство пробуди,
с любовен пламък я обгори,
защо бяха надежди таени
в полета вихрен на пролетни дни?
Защо жарта в душата остави
така горестно да изпепели,
не бяха ли жалбите ми горещи
вечно да ме греят твоите лъчи?
Защо пречупи крилата смели,
защо със снежинки косите посребри,
защо остави полъхът на времето
в тъжна старост да ме потопи?
.............................................................
Защо живот отлиташ тъй бързо,
като птица от длан
и единствено оставяш
спомена неизживян?
Приятели, скъпи ми приятели,
благодаря ви от сърце за сърдечните думи и благопожелания! Обичам ви! Живея и чрез вас...Желая ви крепко здраве, щастие и много творчески успехи!
За всички вас:
Вземи със длани обич от сърцето ми,
то е извор на обич и плам
не пести чувствата ми пламенни,
нищо по-свято не мога да ти дам.
© Мадлен Все права защищены