Жалко
Поникнаха словата като гъби.
Не в зелената ливада,
а върху жарта...
За някой са не ядливи, а отровни.
На него ще река - Ти не ги бери,
ще е "жалко"за живота ти!
Може да се отровиш ти!
Ще загубим ний поет!
А пък мене не мислете,
вече са ме изяли болки и сълзи!
Останаха ми словата,
с тях да живея и душата тук да утоля!
Не спирай моя поглед,
защото трудно ще полетя!
(Предизвикано)
© Мина Конарова Все права защищены