жална младост ( фолклорно)

дакота (Дакота)
152 364

28 мар. 2007 г., 02:27

Поэзия

586 0 2

От душата ми тревожна

капят тъжни сълзи,

като цветове се ронят

от слана измръзнали.

Никога не ще утихне

мъката голяма -

радостта отмина бързо

болката остана.

Беше топло,

слънцезлато -

царството на юга.

Хлад усоен ,

непонятен

във кръвта ми плъзна.

По звездите сянка легна

въглено студена -

върху рамене на камък

прилепи немеят.

Полусиви, незасмени

в разум укротени

стъпкани мечти

линеят -

факли прегорели.

Жална младост,

непотребна,

с ремък прикована!

Изпокъсана и крехка,

в пущинак завряна.

Ослепяло ветровете

белези чертаят -

на земята във сърцето

пропаст се отваря.