Роди се сред воня,
с вик смъртта призова,
с нос света опозна,
години наред
свит в черупка живя
и омраза таи,
с нея другите дари.
С нежен дъх се прероди
и пак смъртта те роди.
Със смърт всекиго дари,
защото така се изроди.
Призванието си в парфюма откри,
за абсолюта му не веднъж уби.
Търси себе си в гробница,
но не се откри,
с чужда миризма
другите заблуди,
но не и себе си, уви.
През живота си търси
само любовта,
както кърлежът кръвта,
но видя само
на другите жестокостта.
С нея абсолюта си взе
и получи той любовта,
и изяде те тя.
Власт има
и използва я
да дадеш и на себе си онова,
което даде на света - смъртта.