Разпалихте в сърцето ми жарава,
искри на обич, нежност, топлина.
А после изведнъж намръщи се небето,
просветна, разцепи се небето, заваля...
Какво е нужно на един поет...
бял лист хартия, тишина,
където само молива танцува...
и скрити мисли, раждат се в нощта.
И ето, аз стоя в тишината...
танцува молива по белите листа.
И нови стихове в нощта се раждат,
искри на обич, нежност, топлина...
15.06.2012 г.
© Катя Все права защищены