17 мая 2009 г., 08:02

Желание 

  Поэзия
764 0 0
Чуй ме ти, аз виждам те,
че плахо си сърце!
Ах, тоз шум, тез треперещи ръце!
Навред светът лицето си грози
с безцветни улици,
прах и самота,
грозни са очите пълни с нищета,
омраза, страх и суета!
Не искаш ли да свети
вечно утринта,
да знаеш, че сега не си сама!
Не искаш ли гръдта кат птица да се рее, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Данаилова Все права защищены

Предложения
: ??:??