Монза (Моника Ангелова)
14 5
3 июн. 2017 г., 11:01

Желанието на сърцето 

  Поэзия » Свободный стих
635 2 2

Отварям вратата, очаквайки
полъха на познатата миризма,
миризмата на уют, на дом.
Но вместо това мирис няма.
Липсва.
Така, както липсва смеха.
Нахлуват в мене чувства безпощадни
и чувам плача на сърцето,
за хората живели там,
за миговете, в който бяхме ние заедно със тях.
Изведнъж настана тишина, не чувах вече плач.
Реших, че време е да ходя
и взех аз ключовете в ръка.
Вратата тръгнах да отварям, но нещо спря ме!
Сърцето не поиска да си тръгне.
Във спомена то заживя и щастието не рачи да пусне...
И тръгнах си във крайна сметка.
Живее там сега само сърцето мое...
Понякога, когато мъчно ми е,
отивам да му се порадвам.
Цяла съм за миг
и пак довиждане му казвам...
 

© Моника Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??